Днес рожден ден празнува Борислав Радулов! Роден през 1999 година в София, той започва да се занимава с кикбокс на 4 години в клуба на баща си СК Радулов. Прави дебют в Държавното първенство на 6 годишна възраст. В момента учи в НСА с треньорски профил. Вече, само на 22 години, той има и придобит лиценз за съдия.
Биографията на Борислав Радулов е наистина впечатляваща. Има в актива си цели 133 златни медала и купи от Световни и Европейки купи и международни турнири – само в стил „Пойнт файтинг“. През 2014 година печели световната титла при кадетите (за състезатели 13-15 годишна възраст). Три години по-късно, през 2017, се сдобива и с европейската титла при юношите (16-18 години), а през 2019 година става световен шампион по кикбокс и при мъжете в стил пойнт файтинг.
“За мен най-големият ми успех е това, че съм считан от съдии и треньори от за един от най-добрите и атрактивни състезатели в „татами“ дисциплините. Награждаван съм неколкократно за най-атрактивен боец на турнира. Всяка година съм канен да водя семинари в цяла Европа.“ – казва младият боец. Ето какво споделя още той:
Традиционният въпрос… Как започна да се занимаваш с кикбокс?
Борислав: От малък обичам спорта. Когато бях на 4 години, ме записаха на кикбокс. Още тогава се влюбих в този спорт и не мога да се откъсна от него.
Какво си спомняш от първото си състезание от Държавното първенство?
Борислав: По-скоро си спомням, че на първото си състезание (бях на 6г.) спечелих бронзов медал и бях толкова разочарован, че дори не го пазя!
Би ли ни разказал малко за двете световни титли… Как стигна до тях?
Борислав: През 2014г. на първи мач се паднах с най-голямата ми конкуренция Роланд Вереш и само ние си знаехме какво ни беше, тъй като единият от нас оставяше без медал. През годините този мач беше един от най-гледаните. Следващите мачове завършваха с по 10 точки разлика, а финалния с 5-6 точки. За мен бяха като играчка след първия инфарктен мач.
На Световното първенство при мъже 2019 г. се паднах в силен поток. Минах през Италия, Унгария, Русия – България е номер 1. Разликата е , че при мъжете всеки мач е на страшно високо ниво, тъй като са останали състезатели, доказали се през годините, с оформени характери, състезатели, които знаят какво искат.
Усещането сигурно е невероятно…
Борислав: Усещането да чуеш Българския химн, да си победил целия свят и да си станал номер 1 е най-великото! Всяка моя травма, всяка моя болка на татамито, всяко напрежение си заслужава. Това че всеки ден за мен е работен, независимо дали е Великден или Коледа, реакцията на всички около мен, децата които възпитавам, Галин Димов, момчетата и момичетата от другите отбори и радостта в очите им! Ето това си заслужава – да дадеш всичко от себе си. Не знам какво точно изпитах за себе си, но емоцията на всички тези хора ме зареди най-много и ме кара да продължавам.
Какво отличава „Пойнт-файтинга“ от другите стилове?
Борислав: Пойнт файтингът за мен е най-елегантният стил в кикбокса. Играе се на невероятно бързо темпо, на много бърза реакция, техниките трябва да са контролирани и изпълнени с правилната сила и точност. Преценката ти трябва да е абсолютна – виждаш момент – хващаш момент. Понякога нещата се случват толкова бързо, че съдиите даже не могат да осмислят и да реагират на момента.
Коя е най-ценната победа за теб?
Борислав: Всяка попеда е ценна за мен, но това което никога няма да забравя е когато изпълних един удар, който сам измислих и вкарвах за първи път в Англия. От тогава този удар се знае като скорпиона на Бобо. Никога няма да забравя реакцията на съдиите и на цялата зала.
Треньор ти е Ивайло Радулов….
Борислав: Да, имах късмет, че Ивайло Радулов е мой треньор, тъй като той в майстор на спорта по спортна гимнастика и след това е специализирал кикбокс. Неговото различно и креативно виждане доведе до толкова много новости в „Пойнта“, че ако гледаме пойнт преди 2007 и след, смея да твърдя, че промени целия стил въобще в България.
Кои са най-ценните съвети, които получи от него на ринга?
Борислав: „Концентрирай се и запази спокойствие!“ По време на мач той никога не ми говори и ме оставя да творя. Цялата негова работа с мен оставя в залата.
А що се отнася до националния селекционер?
Борислав: В момента селекционер на Националния отбор е Владимир Вълев, на който искам искрено да благодаря за отношението му към всички състезатели и стилове за непопедимия му дух, с който успява да мотивира отбора.
Каква беше 2020 за теб?
Борислав: 2020 имах един единствен турнир в Атина – на моя рожден ден. Бях поканен в интернационален отбор заедно с Унгария, направих невероятни мачове и станах първи. За съжаление направих сериозна травма на коляното, не можах да си довърша собствената си категория и травмата ме извади два месеца от залата. След това дойде пандемията и останахме затворени.
Какъв е Борислав Радулов извън татамито, с какво се занимаваш и какъв искаш да станеш?
Борислав: Извън татамито съм такъв, какъвто и на татамито: сериозен, отговорен, целенасочен. Нямам време да се занимавам с друго, само спортът ми е в главата.
Какви са ти целите за 2021?
Борислав: Не си поставям цели, тъй като всичко е затворено и не искам да се разочаровам. Тренирам без да спирам, пък каквото стане.
Екипът на Българската Конфедерация по кикбокс и муай тай пожелава на Борислав Радулов преди всичко много здраве, щастие и още много успехи!!!