След изключително силния турнир с ранг на Балкански шампионат в Сърбия, който нашите кикбосьори спечелиха и на ринг, и на татами, ние от Българската Конфедерация по Кикбокс и Муай Тай, смятаме, че е време да поразпуснем предпразнично с нещо колкото секси, толкова и полезно. Днес ще ви срещнем с една идея по-нежната страна на кикбокса и с представителката на варненския СК „Джет“ Ирина Колева – дългогодишен състезател по кикбокс и настоящ треньор по кикбокс и изцяло новата дисциплина „Кикфит“.
Ирина Колева е родена на 14 декември 1984 година. Започва да се занимава с кикбокс на 15 годишна възраст. С течение на времето започва и тренировки по бодибилдинг. По-късно се насочва към треньорска дейност, свързана предимно с Аерокикбокс, а сега има и собствена група по „Кикфит“. За кикфита, за тренировките и страстта към едно от най-силовите бойни изкуства, ни разказва Ирина в следващите редове:
Кога започна да се занимаваш с кикбокс?
-Беше на шега и дори не съм предполагала, че някога ще се състезавам. От дете съм обичала спорта. Започнах с класически балет, след това тенис на корт и спортни танци. Като дете не обичах да спя на обяд в детската градина, затова брат ми си ме прибираше често следобед и от там ме водеше в залата по самбо, където той тренираше. Може би от там започна всичко. Когато започнах с кикбокса, по същото време тренирах спортни танци и съчетавах двата спорта около година. Накрая боецът в мен явно е надделял. В началото бях абсурдна картинка, защото от танците и балета стойката ми винаги е изправена и често изглеждах като малък сурикат в боксови ръкавици, докато свикна да си събирам гарда.
А кикбоксът? Какви постижения имаш там?
Неколкократен републикански шампион на България съм. В един момент наблегнах на университета и спрях със състезанията. Години по-късно извоювах няколко титли и в бодибилдинга. Но кикбокса винаги е бил на първо място. Моят треньор, с който съм тренирала през всички тези години, е Виктор Великов. Но освен треньорът, екипността в залата е много важна. Винаги сме си помагали един на друг и се пазим един друг от травми. Защото извън залата сме приятели. И когато видим грешка в гарда, атаката, защитата на своя партньор, винаги си помагаме взаимно тези неща да се изчистят.
Кога спря със състезанията и започна да се занимаваш с треньорска дейност?
-Спрях, когато започнах първата си магистратура. А с треньорската дейност започнах като на шега. И вече 11-12 години минаха също като на шега. Случи се по най-естествения начин. Тъй като бях и състезател по бодибилдинг 2 години, приятели и познати от залата започнаха да ме питат как да правят дадено упражнение, как да удрят правилно /във фитнеса имаше и чувал и често залепвах за него/, с какво да се хранят, ако искат да отслабнат или да качат маса… В един момент тези хора в залата, на на които помагах, започнаха да ме препоръчват на свои познати и така нещата поеха своя собствен ход. По същото време в залата ни по кикбокс имахме и класове по аерокикбокс. Тогавашната треньорка забременя и старши треньора Виктор Великов ми предложи да се заема аз. В началото ми беше много трудно, защото след 10 години чист кикбокс, всички удари са ти вече като условен рефлекс. И когато трябва да ги навържеш в ритъм, става страшно.
Как се появи „Кикфитът“?
-Аз самата съм класически кикбоксьор повече от 20 години. С времето осъзнах колко много жени има, които се притесняват от аркади и сериозни травми, което е напълно нормално. Всъщност, Кикфит-ът е моя гордост и с риск да прозвучи нескромно, този стил е мое дело. Основата, разбира се, е от аерокикбокса – една дисциплина, която за съжаление впоследстиве отпадна от международния календар. С времето, изграждайки „кикфит“ – стила, постепенно включих силови компоненти, упражнения за издръжливост, бързина, техника.
Какво точно е „Кикфит“?
– „Кикфит“ е система, насочена както към поддържане на добрата физическа форма, така и към самозащита, координация, изчистване на бойната техника и издръжливост. В същото време рискът от аркади при дамите е сведен до минимум.
Продължаваш ли да се състезаваш или си се отдала изцяло на треньорската кариера?
-Ако не беше пандемията, тази есен щях да се състезавам на световно за ветерани в Италия, но явно не е било сега времето, така било писано колкото до треньорството – то е мое призвание и влагам страшно много любов. Иначе професията ми е много различна – работя в отдел Борба с наркотрафика.
Къде е разликата между „кикфит“-а, тае-бо-то и аерокикбокса?
-В тае-бо се набляга предимно и основно на кардио елемента. Там ударите не са чисти, по-скоро ‘имитират’ бойни удари. Виждала съм и тренировки, в които не се гони и такта в музиката. С две думи, тае-бо е за хора, които искат да отслабнат и да са във форма. За разлика от него, в аерокикбокса и кикфита, ударите се изпълняват точно както са в кикбокса и са в ритъм. Набляга се на техниката и правилното изпълнение. Сега за разликата между аерокикбокс и кикфит: при аерокикбокса цялата тренировка е базирана на музикалните комплекси. Тоест, правят се бойни съчетания в ритъм. При кикфит, освен музикалните комплекси, правим различни упражнения: ускорение на чувалите, кръгово ускорение, силови упражнения, упражнения по двойки (ръкавица в ръкавица, атака и контраатака, отбиване на удари).
От какви други неща се интересуваш извън залата?
-Израснала съм с трима по-големи братя и често се шегувам, че нищо мъжко не ми е чуждо. Много хора, които знаят какво работя и спортувам, се стъписват, когато ме видят в рокля, с грим и на токчета. Обичам да чета. Чета много и след обувките, харча най-много за книги. Обожавам да готвя. Готвя всеки ден. Другата ми страст е градинарството. Имаме къща недалеч от Варна и там отглеждам най-различни култури. Понеже сама правя разсадите, януари-февруари холът ми в апартамента става като оранжерия и накрая, но не на последно място – морето чувствам се истинска късметлийка, че съм родена тук.
Как се отрази пандемията на вашите тренировки, в момента доколкото знам, не се провеждат занимания за подрастващи?
-За съжаление е така. За мен това е едновременно чудовищно и абсурдно! Чудовищно, защото обричат страшно много зали на фалит! Абсурдно е в хипермаркетите да няма контрол над броя пазарувщи, а залите да са под ключ. Спортът е здраве, подсилва имунитета, възпитава децата на дисциплина, уважение и самоконтрол. Искрено се надявам всичко това да приключи скоро.
Един банален въпрос: Как възприемат мъжете и професията, и хобито ти, какво е отношението?
-На два различни полюса. Моята теория е, че един комплексиран мъж никога няма да разбере жените като мен. А в крайна сметка ние готвим, чистим, носим рокли, кокетничим. Веднъж бях отговорила на един… неуважителен господин, че ние (аз и момичетата в залата, можем с еднакъв размах да завъртим дупе, да сготвим мусака и да избием нечии зъби ние сме преди всичко жени и дами, просто можем да се бием колкото до другият полюс – един мъж на място не само не се комплексира, ами се гордее със силна жена до себе си. Самата аз нямам проблеми с негативите. Отдавна съм спряла да обръщам внимание. Все пак хората са различни и в крайна сметка не можем да се харесаме на целият свят.
Свикнали сме да питаме „Как се виждаш след 5 или 10 г.“, но сега ще ви попитам, как виждате близкото бъдеще следващата година, свързано с кикбокса (с оглед на това с пандемията)?
-Искрено се надявам всичко това да приключи. Да няма повече рестрикции над спорта. От една страна човек лесно залинява и когато не тренира известно време, мързелът лесно го обзема. От друга страна, страхът, който се насажда, държи много хора далеч от тренировъчните зали. А самият страх на свой ред, си е чист враг на доброто здраве и силна имунна система.